автор: FFortuna

Не камък ми захвърлиха, а думи.
Събирах ги в кутийката за грим,
лицето си със тях да нарисувам.
Направих си от клетвите очи.
Усмивка от предателства на всички
приятели за малко, и науж.
Заплетох си с дребнавости косите,
през погледа от грешките на друг.
И роклята ми, дълго премълчана,
със цвят на поизносена лъжа,
наметнах със поредната измама.
И с дявола във мен се увенчах.

А болката превърнах във пътека,
сълзите ми - да бъде по вода...
Но само огледалото отсреща
най-голата ми истина видя…