автор: pastirka

Можеш ти дъжда да излекуваш
от едно студено безразличие,
ако сам тъгата ми преплуваш
и достигнеш бряг със име "ничия".

Този бряг е ронеща възможност
всяка песъчинка да попива
изворния смях, от теб отложен,
с който аз единствено съм жива.

Моля се в очите огледални,
скрили връх зелен и доверчивост,
да танцувам като в бална зала
с рокля в цвят на слънце закачливо.

И дъждът тогава ще е чакан
не като съдебно предизвестие,
а като отворено начало
в партитура с недопята песен.