Ходейки по софийските улици
в средата на летния месец,
завладян бях от еднакви делници
докато не чух познат гласец.
Над старата улица Пиротска
видях чайка да прелита.
Неин бе гласа, който почука
на една врата - отдавна открита.
А отвъд вратата се криеха
необятни морски ширини
и се чуваше как пееха
разбиващи се безброй вълни.
Грееха лъчите на слънцето,
озарило още от рано брега
а омайния мирис на морето
заличаваше делничната следа.
Отдавна бях открил тази врата
но затворена бе за мен сега,
защото на ежедневната си работа,
най – верен бях слуга.
Ах чайке, не ме мъчи
на морето бързо се върни,
твоят глас ми напомня
за любимите ми морски дни.