автор: mariposasenelalma

„На залез слънцето е най-узряло...“
Осман Мустафов

В сърцето си те нося, във деня.
Навсякъде и винаги сме двама.
Ръцете ни не се познават,
но душите ни вървят в една пътека,
сплели нежно длани...
Не питам - до кога и накъде,
знам - слънцето е в залез най-узряло.
Човекът дава, когато има нужда да даде.
Дори да знае, че е много късно,
дори тогава...