не се завръщай във въртопните ми шепи
тук слънцето не е пониквало
откакто дирижаблите на мрака
закриха крехките си зеници
а студът разсече с милостиви длани
безочливото ми сърце
на безпосочни пътеки
с приведена ничком душа
накъде да вървя -
с огнени катинари захлопвам всичко
и забравям да измисля ключове
или просто не искам
тъмното всъщност е толкова искрено
мъгла по мъгла те пречиства в плачещо черно
(за)винаги