Някога ще спреш да бъдеш „другата”
и ще спре сезонът на тревожност –
пак ще си на някого – съпругата,
аз ще бъда „другата възможност”.
Някаква случайна среща бе. Дали
беше вероятност неотложна?
За кого една раздяла ще боли –
за кого ще е една възможност?
За кого било е забавление;
за кого – приятно с неприятно
и на първото възможно отклонение
е поел в посоката „обратно”?
Спомени ще носим – в празни сакове!
За любов с обреченост на стара
...и ще се разминем като влакове,
закъсняващи за крайна гара.
Бой..Боев, 2017