автор: severka

Бисерният ти гердан се разпиля -
като живачни капки се разпръсна по паркета.
Изящната ти шия с две ръце обхванах -
лицето ти от радостна усмивка светна.

На глътки утолявам твойта страст,
за да ми стигне чак до късна вечер.
На ласките ти нежни съм във власт -
на безкрайната игра любовна съм обречен.

Покрива ни нощта със лунната дантела.
С език погалвам бузата ти - зряла праскова.
Не чухме кукуригането на петела -
заспахме двамата дълбоко след вечерни ласки ...

12.07.2017 г.
1837 Трявна
Петър Пенчев