автор: Marta

В повече ми е тъжното, в повече умореното.
Ден след ден само лъжа се - това е от времето.
Ден след ден само питам се - ще изгрее ли слънце?
От разни розови изгреви не остана осъмница.
Знаех си! Прекаляването води до недоимъци.
Колкото повече ризи - толкова по-малко ближни.
От време на време налучквам се, аха-аха се позная
и само страхът от случване гледа да ме залае.
Не е от косъма в супата. Не е от недокипялото.
Между мислите нощем хрупа. Пропускам се в огледалото.
Уж от сърцето прогоних всички сенки и паяци,
пуснах шарените балони, освободих от клетките зайците...
Пукнаха се балоните - с парцалчета махат клоните.
Сума ти зайци отстреляни. Тук - прегазени, там - подгонени...
Да събера живите! На умората с тежките крачки тичам
Колко бели ризи съм имала! Вятърът ги облича.