Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 504
ХуЛитери: 3
Всичко: 507

Онлайн сега:
:: VladKo
:: rajsun
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСтарицата
раздел: Поезия
автор: pastirka

Прегърбена къща си скубе косите,
завинаги обезлюдяла.
Отдавна не плаче и нищо не пита,
от тонове скръб полудяла.

През покрива срутен надничат лъчите
на щърба луна любопитка.
Обрасла от спомени, нищо не пита -
старица с разпусната плитка.

Вратата проскърцва и вятърна свита
нахлува с листа осланени.
Тук сенки се кръстят, мълчат и не питат,
посели въпросите в мене.

Как толкова много тъга се преглъща? -
Животът без глас се провикна.
И спъна се в прага на старата къща,
преди към смъртта да залитне.


Публикувано от Administrator на 10.07.2017 @ 19:54:54 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   pastirka

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

23.04.2024 год. / 10:04:26 часа

добави твой текст
"Старицата" | Вход | 4 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Старицата
от daro на 11.07.2017 @ 11:33:48
(Профил | Изпрати бележка)
Това стихотворение ти е доста по-балансирано, овладяно откъм метафори и образи, за разлика от " Счупенo синьо ", където разразилата се вихрушка, дращи по сините ириси на възприятието... и възпрепятства окото на текста. ;)

Светли дни, Мария! :)

...(.)


Re: Старицата
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 11.07.2017 @ 12:34:18
(Профил | Изпрати бележка)
Дори в коментара ти към написаното от мен има толкова много поезия, което само по себе си ме възторгва! Но наистина ли са пострадали "сините ириси на възприятието" до толкова, че да се
"възпрепятства окото на текста?... "Счупено синьо" е мое детенце, на което много държа, а в същото време ми се иска да се вслушам в думите ти и да не ги приемам като сърдито нацупено дете...
Може би с твоите мисли ще погледна по-безстрашно в "окото на текста", успял вече да ме зарадва с второто място в националния конкурс. Искрено се надявам!
Благодаря ти, Даро!

]


Re: Старицата
от daro на 15.07.2017 @ 13:15:22
(Профил | Изпрати бележка)
Коментарът ми е само едно субективно мнение, което не е меродавно.
Той е понесено от повея перце във въздуха... и единствено приемането или отказа, могат да го обособят в нещо истинно. В този сайт, ние имаме възможността, богатството... привилегията да общуваме и с другите светове на авторите, освен творческия. Какво и колко ще си вземем... зависи само и единствено, от нас. Убеден съм, че е необходимо освобождаване на страховете от свободния обмен, закотвящи ни в измамно самочувствие.
Обграждането с подобни мрежи, не ни прави по-значими... нито пък по-незначителни.(тук не е място за мерене, ако въобще това е нужно - за мен не е)
Недораслите, винаги ще приемат тези наши проявления, за суета. Именно, защото са ѝ подвластни.
Радвам се, че и ти не си в предпочитанието на "скок-подскок", за да се "изкачиш" до примитивното, а го заобикаляш с усмивка! :)

Ведри дни, Мария...

...(.)

]


Re: Старицата
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 16.07.2017 @ 20:16:49
(Профил | Изпрати бележка)
Има както нива на писане, така и нива на коментиране. Когато и двете са на една височина, балансът обогатява обмена на мисли и възприятия и се получава единомислие, което може да допринесе до бъдещо израстване на авторите и в двата текста. Надявам се и при нас да се получи, защото тръгването ни един към друг е напълно добронамерено и осъзнато като цел. Благодаря ти за това!
Слънчево лято, Даро!

]


Re: Старицата
от daro на 18.07.2017 @ 10:05:55
(Профил | Изпрати бележка)
Много точно доловено, Мария!

Добро да те намери - с добро да те запомни. :)

(((О)))

]


Re: Старицата
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 18.07.2017 @ 14:18:11
(Профил | Изпрати бележка)
Ето, отново потвърждаваш усещането у мен за равни нива на емоция и изказ! А това ме радва!

]


Re: Старицата
от secret_rose на 11.07.2017 @ 00:04:47
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Толкова е...
Тъжно е... Живот е.


Re: Старицата
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 11.07.2017 @ 09:33:47
(Профил | Изпрати бележка)
Дано не съм натъжила съня ти... Жежко е и такива стихове посред нощ идват като допълнително натоварване. Извини ме, Меги!

]


Re: Старицата
от secret_rose на 14.07.2017 @ 18:14:57
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Не си @--;--
Удоволствие са ми стиховете ти...

]


Re: Старицата
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 15.07.2017 @ 11:27:55
(Профил | Изпрати бележка)
Мила Меги, взаимно е...

]


Re: Старицата
от Angelche на 10.07.2017 @ 22:02:50
(Профил | Изпрати бележка)
Наистина е тъжно и боли от истина:(((


Re: Старицата
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 11.07.2017 @ 09:34:39
(Профил | Изпрати бележка)
Самотата винаги ускорява смъртта... Споделено лято ти желая!

]


Re: Старицата
от Kanegan на 10.07.2017 @ 20:19:28
(Профил | Изпрати бележка)
Тъжно, чак боли от ляво!Харесах!


Re: Старицата
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 11.07.2017 @ 09:28:30
(Профил | Изпрати бележка)
Малко в повече идва тази тъга за един летен ден, но това наистина са нещата от живота. Поздрави!

]