автор: tintiri

Из "Стихове за една старонемска овчарка" (4)

В тоя мъничкия свят
ти си ми награда.
Вярно, имаш нос космат
и си доста млада.

Аз пък станах на въпрос -
тъй съм се прегърбил.
Умен бях, сега съм прост,
без коса, опърпан.

Ще напусна тоя свят
със крака, не с лапи.
Във ковчег като креват,
даже без чорапи.

Ти ще бягаш подир мен,
ще крещиш, ще лаеш...
не сега, но някой ден...
Просто да си знаеш.