автор: apostola

Под листите на зрялата черница
разцъфна твойто женско сърчице.
И разшири се моята зеница
от слънчевото твое личице.

И въпреки дебелата ѝ сянка,
от страст душата ми се изпоти.
От тялото ти, също като мрянка,
и мъжкото ми его се смути.

Задухаха във мене ветровете
и зашумя черницата над мен.
Изчезнаха в телата страховете
във този ден за двама отреден.

Под нас земята с радост се разтвори-
потънахме и двама в своя блян.
А любовта сърцата ни отвори
и тихо вмъкна се във тях без свян.