Понякога съм сложна като амфора,
в която сипват мека медовина.
Отвън по мен рисувани са хората.
По ръбовете пият ме малцина.
И с устни малко са мъжете пили,
с ръце докосват ме едва...
Наливат ме, разливам се, разливам.
От глина съм! От кал и от вода!
Красива съм отвън по женски,
а вътре съм дълбока тъмнина.
Смехът на другите кънти отвесно...
Така е всяка истинска жена!