Денят потегля към нощта
с добре нагряти ламарини.
С полуотворена уста
го чакам и от тук да мине.
И търся сянка, че гори
самонадеяното пладне.
Мечтая: в тъмните гори
на леността си да попадна.
И разпознавам по звука,
че ей сега денят прелита.
И в този миг една муха
се вби в устата ми открита.
:р