автор: FFortuna

Докосни ме, море, и поспри.
Векове върху сняг те рисувам,
и от сняг те измислям дори
в тишината на минали думи.

Погледни ме отблизо, море.
Прегърни ме в задъхано-синьо,
за да мога, в съня си поне,
да усещам че още те има.

Разкажи ми. За трудните дни,
и попътни ли бяха вълните?
Буреносно небе ли откри,
и намери ли бряг, да обичаш?

Приближи ме със устни, море.
Целуни ме. Потайно и дълго.
Помечтай си за нещо със мен.
И какво, ако утре се сбъдне…