автор: FFortuna

Неусетно, преминали много препятствия
с равномерния ритъм на слепи коне,
разрушаваме нашите пясъчни замъци,
и отдавна не питаме: Днес накъде?

Не намираме думи за старите истини
и налучкваме пътя дори без звезди,
настървено отричаме всяко безсмислие,
а Земята в различни посоки въртим.

Приравняваме делника в бяг от тревожности,
имитираме себе си, храним се, спим…
Тишината расте, и е пуснала корени
във декора на всичките бивши мечти.

На дъгата, ей там, не броим цветовете ѝ,
но отмерваме времето с дни между нас.
Оцеляват напразно отсреща черешите,
а дъждът ни приключи със първия танц.

Неусетно, преминали много препятствия
с равномерния ритъм на слепи коне,
се озъртаме плахо за пясъчни замъци…
Ако беше останал едничък поне!