автор: kuklara

Мама Чивка и татко Чеф дълго време търсиха подходящо място за ново самостоятелно гнездо. Спориха, излагаха доводи, поставяха условия, изчуроликваха компромиси, убеждаваха се и накрая намериха мястото.
Огромна липа в задното дворче на един щурав джаз клуб със странни обитатели. Мама Чивка я тревожеха трите котарака живеещи в дворчето..но татко Чеф я убеди че те са толкова оядени от хранещите ги обитатели че никога няма да могат да се покатерят на високата над тридесет метра липа. А и това място имаше една екстра дето ...?
Всеки ден точно в два часа след обяд от вратата се измъкваше Митко изнасяйки един голям черен калъф. Заставаше винаги на точно определено място и застиваше като паметник. Притваряше очи и се сливаше с чуруликащата и гугукаща околна среда като че ли обвита от жужаштия облак пчели събиращи мед от ароматната стара липа. Поглъщаше звуковата среда с всичките си фибри около петнадесет минути и като че ли в него забълбукваше хармония и нещо гаделичкащо но много галещо. Изваждаше нежно от калъфа една бляскаща искряща китара и въпреки че тя бе без нито една прашинка върху себе си с неповторимо внимание я избърсваше внимателно.Точно тогава пристигаха и трите котки водени от главатаря си Събчо , разполагаха се на подходящо растояние, полягаха на една страна и примираха в очакване. Митко се усмихваше някъде дълбоко в себе си и китарата и вътрешното му равновесие зазвучаваха със звуци които танцуваха сред дворчето и целуваха всичко живо и чуващо. Птиците не издържаха и му пригласяха, въпреки че за първи път чуваха създаваните в момента мелодии. Но така е в джаза!
Чико го снесоха в тази обстановка. Като всяко птиче си имаше период на порастване в яицето. Там е топло , безгрижно и уютно но скучно. Добре че мама Чифка и татко Чеф му чуруликаха и не го оставяха сам . Все пак бе скучно. В два часа се разнообразяваше слушайки етюдните импровизации на Митко и с всеки ден джаза го заразяваше със страст за нещо мечтателно и красиво. Яйцето няма прозорци.Нищо не можеш да видиш а още по малко да докоснеш. Съдба, остава ти само да чакаш, да слушаш, да пораснеш.
Точно в четири часа в дворчето някак прибързано нахлуваше хазяйката. Тя преди си имаше име но някой от гостите и изрече това и като че ли го залепи върху неиното официално. Но така че го прикри и си остана Хазяйката.Винаги носеше усмивка по висока една глава от нея самата и плик с гранули за котките, както и филийки хляб за гълъбите от цялата околност. Това бе знак за Митко.Той избърсваше внимателно китарата и я прибираше нежно в калъфа. За да се чувства уютно като Чико в яйцето. После целуваше за довиждане Хазяйката и тръгваше унесено на някаде. Казва ли ти някой къде ходят джазмените? От тук нататък Хазяйката ставаше цар на нещата. Чистене ,готвене, организация и още каквото ти дойде на ум и каквото не дойде.Вършеше нещата с такава любов ,че те никога не можеха да приключат.
Чико в това яйце растеше много бързо.Дали от грижите на мама Чивка и татко Чеф , дали от любовта им, или от музиката на Митко но нещата ставаха неудържими. Интересното бе че докато Митко свиреше, неусетно Чико взе да потропва с меката си човчица по стените на яйцето и да се опитва да му дава ритъм.Постепенно човчицата му взе да заяква и дори мама и тати започнаха да чуват потропванията му. Голяма радост и страхотни вълнения. Един ден както си свиреше в съзнанието на Митко се появи неговия баща свирещ на акордеон. Някак неусетно Митко засвири една песен от младоста на баща му.“Чико от Порторико“. Чико я чу като „Чико от Чикчирико“.Това му дадеде такова настроение и сила че човката му разби черупката на яйцето и той се оказа на белия свят в центъра на гнездото, без да се усети. Майка му и баща му изпаднаха в лют възторг и запяха в птичи превод песента .А Чико който до този миг беше без име разбира се че за цял живот кръстиха с името което му пасна като червейче на закуска.

И всичко си тръгна като горско поточе...тече в правилната посока, ромоли и е приятно.Как да не растеш в такава обстановка. Растеш...растеш но не летиш. Иначе мама Чивка го хранеше постоянно, татко Чеф не само го хранеше но и му провеждаше пред летателна подготовка.Чико махаше крила на място по бързо от скъп вентилатор. Ама само маха...рано му е да лети. А как му се искаше.Особено много му се искаше да полети докато Митко свири, да кацне на китарата и да забарабани по нея с човчица за да станат дует“Соло китара Митко и перкусия Чико от Чикчирико“. В момента когато тази мисъл прехвърча в малката му главица Чико без да се усети подскочи колкото можа,вихрено замаха с крилца и се отдели от гнездото. В следващия момент ПОЛЕТЯ! Полетя само че надолу! Надолу но все по близо до китарата...и накрая със сетни усилия я достигна. Удари се в нея, плъзна се по блестящата и повърхност и безпомощен тупна на земята.Митко се стресна, подскочи и прекъсна свиренето.котките се спуснаха към малката хапка, МамаЧивка и татко Чеф изкрещяха с примрели пилешки душици а гълабите се разхвърчаха с най шумното си криломахане панически.Ужасът бе жесток! Митко за първи път остави китарата си на земята без дори да погледне къде я поставя. И само хилядна от секундата преди котарака Събчо да грабне Чико успя да го прибере от земята. В този страшен момент в ситуацията влетя Хазяйката.Огледа суматохата и мигновенно реагира. Измъкна от склада една голяма клетка в която бе живяло едно канарче дето отдавна се премести на друг адрес. Митко внимателно постави Чико вътре а Хазяиката му сипна водица и му каза да пийне три пъти да му мине уплахата.Мама Чив и татко Чеф кацнаха на клетката още докато Митко я държеше и не я бе закачил на безопасно място на липата. Закрепиха здраво клетката. Видяха как котараците погледнаха за последно към нея с гладно отчаяние и отидоха към купичката с гранули. Помъркаха протестно , и взеха да хрупат уж безапетитно гранулите.Чак тогава Митко се сети за китарата.Вдигна я от земята особено внимателно и я заоглежда като бижутер най скъпия диамант. Очите му добиха странна благост като не откри нито една драскотина по нея. После я избърса мноого внимателно с кърпичката която не бе докосвала нищо друго освен чудесния китарен лак и я прибра в калъфа по нежно от бележка получена от първа любов. Целуна за довиждане Хазяйката и отпраши по неговите си джазменски дела. Хазяйката не се суети много , много.Тя не обичаше неясни ситуации. Грабна телефона и веднага се обади на Иванела.Иванела не е обикновен човек.Тя е ветеринарен лекар и знае как се процедира в такива ситуации.За първи път в живота си си тръгна от работа петнадесет минути по рано.Пристигна ,огледа птичката, каза латинското и наименование което никой не запомни, поръча си една бира и седна замислено и професионално пред нея. Докато мислеше видя как мама Чив и татко Чеф започнаха да кацат на клетката и да носят храна на малкия. Той в начолото ги гледаше изплашено и нещо чуроликаше плахо но после се отпусна ,отвори широко човчица и взе да гълта храната от човките на мама и тати.Чак тогава доктор Иванела отпи от бирата и после заяви окончателно:
Случаят е решен.Пациента физиологично е добре! Пораснат ли крилата го пущаме, до тогава родителите му поемат грижата.
Те крилата на малките птички растът много бързо.За една седмица.Всичко си вървеше, Митко си свиреше , Хазяйката си се грижеше за нещата само дето като минаваше под клетката Чико и се изцвъкваше по главата от голяма благодарност. Нали ви казах че усмивката на хазяйката е по висока от нея с една глава. Е това му действие я ободряваше. Мама и тати огласяха дворчето и чикчирикаха с Митко като професионален бек вокал. После доктор Иванела каза готов е и пуснаха Чико .Той се поогледа, похвърча малко,кацна на едно клонче на липата.Изчуролика нещо благодарствено.Прихвърча пак върху клетката, огледа изпращачите ,изчуролика пак нещо прочуственно и отлетя придружен от майка си и баща си...
Къде ли е сега Чико? Ако случайно сте на някое случайно и особено място и чуете птича песен с птичи джаз аранжимент да знаете че е Чико. Джаза не си тръгва щом е целунал някой!