автор: yotovava

Като спяща жена на разсъмване
плажът диша под моя прозорец.
И вълните – обтегнали лъкове,
тъмнината след миг ще разпорят.

Щом целунат на пясъка устните,
мракът свойта пушилка ще пръсне.
Само заран морето е стъклено –
две минути преди да възкръсне.

Аз от вторник не съм те прегръщала.
Днес останах без памет и минало.
Знам, че трудно е всяко завръщане,
Ала вече забравих ти името.

Оглушах от среднощни стенания –
колко звездни светулки се любеха
във косите на всички удавници,
всяка вярна посока изгубили.