Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: holylander
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13669

Онлайн са:
Анонимни: 61
ХуЛитери: 11
Всичко: 72

Онлайн сега:
:: pastirka
:: elsion
:: FFortuna
:: 4erGologan
:: tsveti
:: lennichkata
:: Bukvist
:: angar
:: osi4kata
:: mig
:: Lorena

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2017 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
22 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКогато плачеш с двете си очи
раздел: Други ...
автор: Northerngirl

- Ти защо не ме изоставиш, попита я тя.
- Не знам, отговори.
- Щастлива ли си?
- Не.
Бяха се запознали „странно, внезапно и определено ненавременно“, мислеше си. „И сега да хвърля на вятъра тези усилия“, мислеше си. „Да остана сама“, мислеше си. „Не, това не е решение!“ – прозрението й накрая.
Говореше много, особено вечер. Прибираше се и започваха безкрайните разговори. Навътре, навътре и все по-навътре. Обикновенно след такива вечери в главата й отекваше само: „Искам още, още и още“. Но повечето никога не идваше, или поне в повечето тя стоеше омълчана. Резултатът обикновенно беше: сгушена на канапето пред телевизора, сълзи и съжаление. Плачеше само с едното си око. „Другото вероятно не е тъжно“, мислеше си. Значи не всичко е загубено... само половината.
„А другата половина“, питаше я. „Другата половина се смее с теб“, отговаряше. „Аз не се смея“, очуден поглед. „Не е вярно, смееш се! Просто твоята друга половина е отвътре.“
Едната беше разделена по вертикала на ляво и дясно, а другата по вертикала на вътре и вън. Едната беше черна и бяла, а другата мека и твърда.
Мислеше си, че могат да се сглобят като две извратени и изчанчени парчета от пъзел. Казваше й. „Там където трябва да е душата ще остане дупка“, отговаряше тя, „защото вътре и вън и ляво и дясно са в различни математически равнини“.
Не беше учила математика много много в училище. Предпочиташе да бяга от часовете и да ходи да гледа птиците, да тича с вятъра или която половина каквото си реши. Е, понякога бяха и единомислени. Но така и не разбираше тази работа с равнините. За нея единствената поредност беше оста на времето - там, тук и еди къде си спрямо сегашния момент.
„Като не можем да се напаснем в равнините, ще се напаснем с езерата“, казваше й. „Водата заглажда всички излишни ръбчета и стига до сърцевината“. „Не мога да плувам, ще се удавя. Не мога да отида на дълбокото като теб. Страх ме е!“. Признание, което отекваше помежду им като махало, между изричащия и изречения. Да, защото този, който е предназначен да слуша е вероятно вече изречен. Защото в началото бяха думите, а след техния край – нищото.
„Тогава ще полетим във въздуха, високо високо. Ще се реем свободно в безтегловност и така ще можем да се извием и напаснем“, предлагаше й. „Само птиците могат да летят. Само свободните могат да летят. Ние сме приковани тук.“. „Ние сме приковани само там където решим сами. Имаме само себе си, аз теб, а ти мен“, опонираше й.
„Знам знам, тогава да се понесем на езиците на огъня. Той ще претопи всичко и ще ни слее в едно“, предлагаше й. „Но тогава няма да има мен и теб, няма да сме ние“, беше скептичния отговор.
„Защо не ме изоставиш“, питаше я. „Щастлива ли си?“. „Не знам... не.“, отговаряше.

И всяка от тях от двете страни на парченцата счупено огледало след последната дума „Край!“. И тогава сълзите потекоха и от двете им очи.


Публикувано от anonimapokrifoff на 15.06.2017 @ 10:01:54 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   Northerngirl

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Спомени от второто ми детство
автор: mig
444 четения | оценка 5

показвания 36714
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Когато плачеш с двете си очи" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.