Тежка нощ душата ми притиска.
И е време нещо да се случи.
Свобода сърцето ми поиска,
то поне в живота се научи.
Самотата вече ме убива.
Пътят ми нататъка се губи.
Времето във мен стрели забива
и ме носи на ръцете груби.
Да поплача, или да се смея?
Да заспивам, или да съм буден?
Тъй ли трябва днеска да живея
в този опак свят- безбожно труден?
Тъй не искам вече да живея-
всичка във душата се бунтува.
И във ритъма си на хорей-я
моето сърце слънца сънува.