автор: SylviaMak

Ако тъгата ми имаше граници,
макар и далечни, макар и сънувани,
щях със молив и няколко страници
да разсипя слова нетълкувани

върху нея, а после на пръсти
с разтуптяни гърди да отмина
и духът ми, пречистен, да търси
път далече от тази пустиня

през която вървя в изнемога
вече толкоз безцветни години,
а да храня със пясък - не мога
на сърцето копнежите свидни.

Ако тъгата ми имаше граници,
ако знаех по-светли простори,
със изписани в стихове страници
щеше с нея духът ми да спори

и в доспехи от сребърна рима,
от слова вече ясно тълкувани
щеше той да повярва, че има
още в него мечти неизгубени.