автор: tearfly

малко са ми стъпките ти покрили океана и доказали, че е само локва
че думите единствено спорят, когато моите ръце не са в твоите
и обезглавените мълчания капка по капка правят безсилни градушките на съзнанието
взривили устните ми до последното мускулче жадуващо за целувка
поръчвам милувка от онова полукълбо, което казва „ти гониш”
както слънчево зайче гони мрака в доказване на своята неуловимост
по кой закон туптят сърцата ни в едно – науката мълчи
но всеки новоизлюпен кълвач ще изкълве кората на дърво
на което ще пише „вярвам, че съществуваш”
както безнадеждно вярвам в закодираните меланхолии малко под брадичката ти
и как трудно преглъщаш, когато мълча и когато ме виждаш без да съм при теб
ранните сънища главозамайват старите ни души и говорят на неразбираем език
кимаме за съгласие, а то нищо и никакво време за разкаяния
но кой го е грижа за знаците и за четеца, който твърди, че всичко е пълно с живот
а в ръцете ни птиците умират сякаш светът взема своето жертвоприношение
за да има две стъпки до твоите и времето да танцува mazurka klandestina