автор: apostola

По съботната ни повеля
ще си поспиш и във неделя.
Ще се събудиш ти в леглото
и с тежест още от мерло-то,

ще осъзнаеш, че ме няма...
Отново мъката голяма
ще бодне тебе във сърцето.
С гримаса тъжна на лицето
ще споделиш наум в момента,
като на стара кинолента,
за някой кадър от живота
или отминала Голгота.
Но не тъгувай, скъпа моя!
Не бъркай на земята строя.
Живей със мисълта по мене,
че някой ден ще си до мене.

И няма нищо специално
във словото ми тъй печално.
Аз тъй я виждам таз картина:
като заминал за...чужбина.