Пресичайки погледа си с твоето стихотворение, оставам с убеждението, че нищо не ме засича - не се вбивам в стена. Дори и в това, че не усещам полъха, по някакъв твой си начин, ми напомня за освободено пространство на всеки индивидуален ветрец. Ето че и аз се опитвам да вейна няколко думи, да отклоня вертикала на дъждовното "обезсолено море" и да попия текста под остър ъгъл. Давам си сметка, че погледнато огледално, това би се отразило доста неблагоприятно на моето гледище. А именно - от страната на тъпия ъгъл! ;)
Все пак се питам: Прав ли е правият ъгъл? Нима челният сблъсък е единствения правилен подход към средството за обругаване! Не е ли по-добре с диагонален вятърен порив, вълните ми да го изтласкат на сушата и там да си почива на сухо!? Да му оставим слънце и въздух - да не му е скучно, да не мисли за инстинктите на първичното тяло - да си съхне и гние на воля. Докато скромна вълна го отмие, съвсем... този кинжал серсем!
Спокоен съм в общуването с твоите поетически светове, както и с откровения ти отпор към примиренчеството(либерализма), който при тебе не довежда до консерватизъм, до капсулиране... защото допускам че ще се съгласиш с това прозрение на доц. Владимир Янев:
"Да се живее, е удивително приключение и всеки опит - индивидуален или обществен - за взиждане в определени пространства е обречен на неуспех. Човекът е над всичко и неговият бунт срещу ограниченията е красивото и трагическо доказателство за това."
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 988
ХуЛитери: 0
Всичко: 988
