автор: apostola

Не казвай нищо в таз минута,
защото още ме вали.
За мене всяка дума чута
си беше зло и ме боли.

Ще ти простя и тези думи.
Ще ти простя отново пак.
Макар главата, че наду ми
да се сдобрим ми дай ти знак.

Защо да мъчиме сърцата
и в нас душевния покой?
Усмивки светли на лицата
да бъдат стимул мой и твой.

И да прегърнем любовта си,
и с нея да живеем тук.
И да забравим слабостта си
от думи, шепоти и звук.