автор: bulgarian

Приятели, ще ви разкажа,
какво се случи с мене вчера.
Едва от работа се бях прибрал
и чувам - на пожар звъни звънецът.
Отворих бързичко вратата,
а там стои, в ръцете с папка,
една не млада, но запазена жена.
Здравейте господине, тя ми рече.
Анкета правим, за да разберем,
какви са българските нрави,
какво харесва и на що се радва.
Та в тази връзка, бих желала,
да чуя мнението ваше.
Как бихте себе си описали,
какво ви радва и какво тъжи.
Добре, отвърнах, влезте!
Заповядайте! На този стол седнете!
Анкетния си лист сега ми дайте,
да видим, какво за себе си да кажа.

"Аз умен съм, това е ясно,
но защо съм тъй красив?
Сигурно, защото скромен съм,
а скромността краси човека."
Обичам музика да слушам,
(но пусната като за фон),
вглъбен във интересна книга
със чаша вино във ръка.
Приятелите си обичам също,
семейството, Родината, света.
Обичам планината и морето.
Копнея за небесния простор.
Да съм напишел туй що мразя,
ми каза дамата добра.
Ама... защо е нужно да се мрази?
Признавам си, да мразя не умея!
Омразата е тъжно чувство.
Без ней по-сладко се живее!