автор: melange

Есен. Петък. Само за пазар.
Спрях се да изтръскам банкомата,
а пък той, мошеникът му стар,
пусна в дребни цялата заплата.
Пазарих и с тежките торби
на „червено“ заплесно пресякох.
Псуваха ме нервните коли,
на животно ме прекръсти някой.

Вкъщи със завидна бързина
метнах плодовете върху плота,
трайните продукти по места,
фризера натъпках със месото.
Стига фитнес! Потнах се и спрях.
Моя син уж щеше да излиза.
С пръсти ми шумулна, ох, разбрах –
джобните му пак ги гони криза.

Старото червено портмоне
никъде не можех да открия.
Бърках в чанта, яке, деколте…
Да съм чак такава заплесия?
Няма го! По мъжки изругах.
К‘ъв късмет е тоя моя пусти!
В тайниче напъхала си бях
сума за корекция на бюста.

Щом мъжът ми вкъщи се прибра,
аз метлата яхнах и не млъкнах.
Негова е цялата вина,
даже не му дадох и да гъкне.
У дома не пипва нищо, не,
той петел е и яйца не снася.
На пазар да ходеше поне,
нямаше сега да го отнася.

Зима стана. В Коледния ден
си поканих близките на гости,
да прекъснем с блажно и мезе,
дългите додеяли ни пости.
Фризера отворих за месце
и изопнах вратните си жили,
щом видях червено портмоне,
празно, между кълки, да се хили.

Случката на гостите с размах
им разказвах, даже беше смешно.
А мъжът ми, пийнал, си призна:
– Преди месец бръкнах там за нещо.
Гледам портмонето ти лежи
ей така във фризера на голо,
свито като телешки език,
сгънато на месеста пържола.
Тъй и тъй, жена, си помуча
и прежали цялата заплата,
затова реших да си мълча,
нови гуми купих за колата.
– Върна ми го празно за сеир? –
съснах му на моя благоверен.
Гостите щом тръгнат, гледай ти,
дългия език ще ти премеря.

На дивана пратих го да спи
и на пости в секса дълго кара.
Щом пред мен като теле мълчи,
а пред всички ме изкарва крава.