автор: Angelche

Пак се намръщи, непредвидено,
като дъждовното време на вън,
като тъмен облак закрил лицето,
като бури силни, гръмовни отдън.
Стои тя обидна и мокра в дъжда,
зъзнеща, тежки капки по лицето
оставят блестяща мокра следа,
а всъщност, сълзи.....от сърцето.
Пак не разбра, че тя е най- важна,
посягаш към чашата недопита
към лицето поднасяш я с жажда
каква стихия над нея изсипа?
Недоверчиво с тръпка отпиваш,
една глътка с привкус на съмнение
на къде в живота без нея отиваш
замени ли бурята с тихо безвремие?
В тази дъждовна нощ ще я изгубиш
тя иска само да се види в очите ти,
от твоите светкавици се страхува
и да изтрие се опитва сълзите си.
Така от теб захвърлена в небитието,
стреми се с мъка да открие слънцето
и от любов продънва се небето
на обичта ще съхрани ли зрънцето?
На края осъзна ли, защо не я разбра?
Та тя те чака още и иска да си с нея,
създай дъга сияйна, лазурна синева,
накарай слънцето в очите и да грейне.