автор: Elling

Не поглеждай клюна на чумата в мен,
не поглаждай мрака ми обледенен,
непрегърната не стой под дъжда,
не превръщай в пепел всяка звезда.

Забрави за греха на юлския ден,
зарови дълбоко погледа ми смутен,
прободи спомените с отровна игла,
потопи усмивката си в сляпа мъгла.

Не отблъсквай порива новороден,
не откъсвай онзи оранжев невен,
не проливай дори едничка сълза,
не проклинай - съдбата е просто съдба.

Не задържай славея дълго във плен,
не завършвай романа с: Точка. The End.
Повярвай, че някъде има магия,
скочи във водата, плувай, открий я.

И може би някъде в залив зелен,
ще вдигнеш към залеза взор изморен,
и ще вдъхнеш живота - чист, неповторим,
а аз ще изтлея най-сетне. Тихо, без дим...