Спрях да търся в себе си
сътворението му,
когато смисълът ме погледна
през лупите на капките,
а светът се смали...
...достатъчно,
за да преглътна
цялата му необхватност...
И макар да знам,
че утре пак ще съм жадна,
сега - в този миг
имам достатъчно сили
да си изплета хамак
от невидимите паяжини
на илюзията...
...и да заспя
с усещане за дом.