автор: pastirka

Някой се цели в Европа.
Стреля... и жертвата пада.
Кратки сърдечни синкопи...
Гледаме филм безпощаден.

Или сънуваме. Боже!
Всички ли сме малодушни,
болни от психо-тревожност
и от бездумна послушност?

Някой се цели. Злодеят
сее страха като жито.
Кълнове рижи люлее
ужасът с нокти прикрити.

Страшно е. Пак камикадзе
в нас ще взриви умовете.
Стих на поет ще разкаже
ужаса в черни куплети.

Но епизодът брутален
трябва да ни събуди.
Нека Европа пожалим,
стига и смърт по принуда.