автор: Drugiyat

Зад решетките на времето
птиците са твоята утеха,
кацнали невинно по прозорците,
във очакване на обич и подкрепа.

Ти привързваш раните им с нежност,
въпреки, че сам си наранен
и ти става някак си по-леко
в натежелия от сивотата ден.

В тиха унес седнал на перваза,
галиш птиците с вълшебните пера
и ги пускаш да летят във залеза
към земите на омайната зора.

Но когато унеса ти сепне
на съня невидим самотата,
птиците ги няма вече
по бездомните прозорци на душата.