Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Понякога ужасът се излюпва от светлината,
от студената безстрастна виделина, в която подгизва утрото. Вечният ден,
в който никой не тръгва на работа,
защото всички часовници са спрели
и шосетата мълчат, с диви треви в пукнатините,
а слънцето е разбило лъчи в изронения асфалт,
заличило е
стрелките по крайпътните табели
денят,
в който улиците пустеят като след апокалипсис,
макар че по масите още димят чаши,
а някъде се чува забравен транзистор
и се блъска ехо от смях
денят,
в който продължавам да дишам само аз,
с фотоустойчиви хриле,
най-после с истинско доказателство за самотата си,
такова, че няма кой,
няма никой,
за да го оспори...
Сега и завинаги
празните витрини връщат моето собствено отражение
- смътна въпросителна във вечния сън на всемира -
и чакат ново съзидание
върху стерилната като пустиня повърхност на ума ми
Да,
понякога
ужасът гнезди в светлината
и оттам се излюпват малки бляскави неизвестности
в незименната яркост на всеки Първи ден,
когато всичко е възможно
и всевъзможността трепти в хиляди колебания,
преди да се разлети на пеперуди с ослепителни ефекти...
Понякога си измислям теб
в първата сцена на съществуването;
ти,
който държиш здраво ръката ми
и хвърляш животворна сянка,
и изглаждаш с думи острите стъкълца в нозете ми,
но твърде скоро
лъчистото изличава образа ти,
за да изчезне в невидимите градове,
изгубени до един,
до един
сред потъналите в мрак,
недостижими
лабиринтни градини на безкрая.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Невидими градове" | Вход | 7 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Невидими градове от yoro на 24.05.2017 @ 00:56:19 (Профил | Изпрати бележка) | Полу-животът е пренебрегване на време-пространствения фактор, обитаване на алтернативни измерения. Което не е толкова лошо, а дори и болката е храна и енергия за душата. Но в един момент идва нуждата от нещо друго, реално, което е повече от нищото, или поне в нашите представи е така, необходимо ни е, за да не изчезнем...Отново висш пилотаж през размитите граници на световете! |
Re: Невидими градове от elsion (negesta@gmail.com) на 24.05.2017 @ 20:13:51 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че си усетил размитите граници .. и въобще, всичко. Необходимо е за уравновесяване, да. :) |
]
Re: Невидими градове от elsion (negesta@gmail.com) на 23.05.2017 @ 21:47:44 (Профил | Изпрати бележка) | или на невъзможността от напълно себепознание
:) |
]
Re: Невидими градове от elsion (negesta@gmail.com) на 23.05.2017 @ 21:47:44 (Профил | Изпрати бележка) | или на невъзможността от напълно себепознание
:) |
]
Re: Невидими градове от mariq-desislava на 22.05.2017 @ 16:27:33 (Профил | Изпрати бележка) | Леле, как ме обезкости.:) Неизпитван, смъртен ужас сграбчи моята душа и взех да крещя като Гийом Аполинер: Ouvrez moi cette porte ou je frappe en pleurant. Пред огнените ириси на първичния мрак забравяме себе си, а всъщност дали някога изобщо тук сме били... |
Re: Невидими градове от elsion (negesta@gmail.com) на 23.05.2017 @ 21:49:37 (Профил | Изпрати бележка) | Спокойно, никой не знае всъщност нищо със сигурност; и дори да знае - не знае, че знае ;) |
]
Re: Невидими градове от erka (elokolska@abv.bg) на 22.05.2017 @ 14:24:57 (Профил | Изпрати бележка) | :)...няколко пъти го чета и неизбежно се връщам в
Сега...
Няма стерилни пустини, поне на земята...;)
Привет! :) |
Re: Невидими градове от elsion (negesta@gmail.com) на 23.05.2017 @ 21:52:41 (Профил | Изпрати бележка) | ...да, сега-то замира за едно щракване с пръсти :) |
]
Re: Невидими градове от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 22.05.2017 @ 12:20:45 (Профил | Изпрати бележка) | Има случаи, когато ме е страх да напиша каквото и да било, щото ще си е глупашко :) Твоите неща са толкова отвъд границата, до която достигат моите думи, че... Но пък от друга страна усещането, а и образите са ми толкова близки и така болезнено желани понякога... Единствеността в един приключил свят, синкави в здрача градини (защото понякога ужасът лениво те дебне в най-яркото на чистата светлина) и може би... едно не на мястото си чувство на освобождаване откривам. И не знам защо, но си мислех за тази песен, докато четях:
https://www.youtube.com/watch?v=euWKBar_Zfw
Облаците на Армагедона вече са се струпали над нас и всеки момент ще ни сполети дъжда на финалното очистване. Но какво ли наистина ще е ако си от оцелелите и кой, по дяволите ще си ти тогава? |
Re: Невидими градове от elsion (negesta@gmail.com) на 24.05.2017 @ 20:02:41 (Профил | Изпрати бележка) | Щеше да е коментар към последното ти стихотворение, но се заплеснах и ...както е видно - стана много дълго за коментар. Та за какъв страх говореше? :)
Представи си, че има някъде, в междинните светове, място, където всичко е застинало секунди преди времето отново да тръгне във всички посоки. Място в нас и извън нас, цялото изтъкано от светлина, но не и от топлина.
(Хубав въпрос поставяш... Мисълта за апокалипсиса добива нови измерения след видяното от градове-призраци като Припят. Тежко.) |
]
Re: Невидими градове от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 25.05.2017 @ 13:11:41 (Профил | Изпрати бележка) | Така както го описваш ми прилича не на Припят, а на ония градчета-макети в пустинята, върху които са изпробвани ядрени бомби. Ужасяваща светлина, липса на вятър и тишината... Понякога си мисля, че цялото човечество сме замрели точно в този момент и един метален глас отброява последните секунди...
Я се заплесвай по-често ;) |
]
Re: Невидими градове от elsion (negesta@gmail.com) на 30.05.2017 @ 00:08:36 (Профил | Изпрати бележка) | Не, не е. Беше само пример... по другата тема.
Невидимите градове са нереални и небуквални. Приличат ми повече на празна, но реалистична компютърна симулация, в още ненаселена или - и по-скоро - вече изоставена игра :) |
]
Re: Невидими градове от rady на 21.05.2017 @ 23:16:13 (Профил | Изпрати бележка) | Разби ме с това постапокалиптично настроение... Сетих се за един роман на Курт Вонигът, за света след голямата катастрофа, но му забравих името. Досущ същото настроение на абсолютна самотност и все пак някакво мъничко стръкче надеждица. Ти си знаеш за какво. При него посланието беше друго, тук става дума за друго,но мисля, че те разбрах! |
Re: Невидими градове от elsion (negesta@gmail.com) на 24.05.2017 @ 20:12:02 (Профил | Изпрати бележка) | Интересни са ми такива прозиведения и на мен. Сега си спомням за "Малвил" на Робер Мерл.
Все пак си мисля, че онова, което виждаме вън, всъщност се корени вътре в нас, включително апокалиптичните пейзажи... |
] | |