автор: vale

Не бива да заспивам,не сега,
под щурото лице на кръглата луна.
Видях я да разпръсква пеперуди,
върху платното на нощта
и ме събуди.
Изпраща ми в главата нейни мисли,
а отговорите да съчинява,щяла после.
Защо ли продължава да се чуди,
че съм поискал мъничко отсрочка,
след многото умишлени заблуди,
все пак съм пожелал, да сложа точка.
Как мога да потърся Беатриче,
щом вятърът в портфейла ми задухал,
обръща листи есенни и просто,
дъждът в капчуците вън,продължава да си чука,
и те да отговарят ,като радио точка.
Луната и е лесно,нея щото
изобщо малко я интересува,
какво изобщо сготвих от живота.
В кое дере запратих своите чувства,
изгубени сред градската голгота.
Какво си мислих и какво то стана,
пред прага на порталите отсреща.
Надежда ли е,
или измама,
луната вече да ми определя среща.