автор: Angelche

Облякох бронята от болка изкована,
и с щит от мъка ще се защитя.
В ръцете с меч съм призована
и с колесница в бой ще полетя.
Ще сложа на лицето шлема рицарски
от него сянката на времето да скрия.
Безстрашен воин ще бъда, истински,
момичешките сълзи ще изтрия.
Ще водя своята борба отчаяна,
война ще водя, с разума и чувствата
ще ближа рани, ще вървя окаяна
безстрашна, смела и.....отпусната.
Малък воин съм, като рицар без броня.
Незнаен е краят на тази битка обречена,
с меч изваден искам себе си да преборя.
Победителят ли, ще го реши времето.