Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Siniger
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13662

Онлайн са:
Анонимни: 74
ХуЛитери: 5
Всичко: 79

Онлайн сега:
:: Drugiyat
:: ma_gi
:: CheGuevara
:: Elling
:: traveller

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2017 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
22 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИзгубен в послеехото на твоята усмивка
раздел: Поезия
автор: Elling

По порцелановия под на спомените
вкопани антрацитно във плътта
на още плахо живите ми мисли,
краката ми пропукват тъжния си път
далеч на изток от замръзналата нула,
където бе съсечен сърдечния ми полет.
Събрал останките от непревзетия си взор
и вдигнал ритуалите на новата си вяра
в единствения си отчаян опит да достигна
до хоризонтната заря на светлината,
която да прониже сатурновата вечност
на непрегърнатата ми и вледенена нощ.
Към огъня, във който ще лумнат страховете,
а пустотата ще се прероди във тъмен кактус,
обезумял от крехко абстинентна жажда
по твоето загадъчно във здрача си докосване,
засаждащо фонтаните на бъдните ни рози
превили доверчиво раменете си в посоката
на нашите тъй трепетно-бодливи откровения.
А когато след всички молекулно отлетели епохи,
най-сетне търпеливо ме дочакаш и откриеш
с изранени, но още неотронени сълзи -
вдъхни ме и тихо ме изпий без думи,
до последната горчива капка на прокълнатите ми корени...


Публикувано от anonimapokrifoff на 19.05.2017 @ 17:16:12 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Elling

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

***
автор: arhiloh
421 четения | оценка 5

показвания 12810
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Изгубен в послеехото на твоята усмивка" | Вход | 5 коментара (23 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Изгубен в послеехото на твоята усмивка
от rady на 21.05.2017 @ 22:05:20
(Профил | Изпрати бележка)
Мда. Лирическият ти е опитал да удави страховете си в реката от думи... И една съвсем крехка вяра... Но не е успял, защото към края тя съвсем лекичко надига главичка...и аз я видях!


Re: Изгубен в послеехото на твоята усмивка
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 20.05.2017 @ 00:55:04
(Профил | Изпрати бележка)
И аз се изгубвам в многословните ти текстове. Бих рязала с голямата ножица на места, защото има красиви попадения, които биха се откроили сред по-малко думи. Обаче ти не ме слушай, защото пишещият изразява усещания, а четящия приема според собствения си начин на възприятие.



Re: Изгубен в послеехото на твоята усмивка
от erka (elokolska@abv.bg) на 20.05.2017 @ 01:08:55
(Профил | Изпрати бележка)
:)...някаква отвара за любовна магия си забъркал, струва ми се...;)

Elling! :)


Re: Изгубен в послеехото на твоята усмивка
от mariq-desislava на 20.05.2017 @ 07:30:38
(Профил | Изпрати бележка)
Малей, две кила прилагателни си трупнал на квадратен стихометър.:))) Ако Тя съществуваше би превърнала кръвта ти във вода и вярата ти в кристал, но истината е, че нищо не съществува между чука на смъртта и наковалнята на неизречимото слънце (да се изкажа като един същий нихилист:)
Има нещо прерафаелитско тук, по-точно като излязло от Данте Габриел Росети, който оставя стиховете си в косите на своята мъртва любима и казва, че "там, където те няма, няма и живот".


Re: Изгубен в послеехото на твоята усмивка
от elsion (negesta@gmail.com) на 20.05.2017 @ 11:17:06
(Профил | Изпрати бележка) http://negesta-lucidity.blogspot.bg
по препечената филийка на изгрева
белите облачета леко се разтапят -
всяка сутрин денят започва един и същ
в рамката на прозореца...
никога не се отронва лист от календара на стената
никога не помръдва отсрещната стрелка
Хванати в Междувремието,
никъде по тази земя
и никъде по това небе,
заедно сме,
затворени в ленивия левиатан
на ума си;
и зад картината на стената

:)
(това е в светли краски заради фонтаните на бъдните рози и заради една моя мания :)