автор: Kanegan

Полето е пусто. Небето е мрачно,
като сива тепсия на баба -
готви нещо в нея, ври и кипи
буря и дъжд се задава...

Капки се стрелват,светкавица блясва,
вятър подема гневно листата,
тополите мята,папура отнася,
локви потичат на струйки злато.

Песен водна излива небето
сълзи от дъжд,попиват тревите.
Трещи и реже, светкавица бледа,
облаци бягат оловни бандити.

Цветята скрили роклите къси,
свили листата,къпят снагите
имат чадърчета под асмите
от тежки гроздове превити.

Котаракът скрит до прозореца,
тъжно гледа безцветните локви,
мижи и чака дъждът да престане
страда-липсват му само чизми...