автор: dandylion

Палиш поредна цигара
Примигваш срещу следобедното слънце
И сякаш изненадващо, но не съвсем
под сърцето се прокрадва сянка
Мъничко облаче болка...
Внезапен порив на вятъра отнася застиналия в погледа ти ден
По залез бурята връхлита, вече зла
Разлютени мисли се блъскат в прозорците
Безмилостно пречупват тънките клонки душевен покой
Едри сълзи мият пътища и пътечки по настръхналата кожа
Вцепеняващ студ натиква дъха ти в непрогледната килия на нощта

Опитваш да се стоплиш в глътка карамелено бренди
"Още едно, моля!"
Опитваш да се удавиш в нея
Да забравиш... нея

Когато утрото повдигне клепачите ти
само влагата по бузите напомня отминалата буря
"Усмивке!" - викаш
Но тя се крие зад ъгъла, защото знае какво ще бъде времето днес
ИзВ/Ход няма!