автор: Antioh

Тишината тихо поляга по хилядолетните върхове
Шита по кройка, нито един звук не е ненамясто...
Родопската краска е отражение на космоса
А лилковската река е пистата от която излитат водни кончета
Мирише на слънце и вятър и стария римски път се
Губи някъде в далечината по билото, още гони облаците
Като някое немирно дете........
Земята диша тежко и бавно
поена с кръвта
Напечена от слънцето
Кръвта на онези млади деца.............
Които наричаха войводи
И момите които везаха знамената
На българския дух.........
Балкана, пъстър като черга.....
Говорят костите, говорят костите.........
И ехото го подема из простора..........
Свобода или Смърт................
Кипва кръвта безшумно......
Като птица бяла излита душата в небето синьо......
Като куршум, който среща детското чело
Като стените на църквата в Перущчица.....
Нарисувани от топовете.........
Горе, Балкана песен ми пее и слънцето е яхнало гайдите...
Унесен от чановете, мечтая..........
Има ни още от пепелищата.......има ни.........
Пролет е, цъфтим,
Цъфтим още в майка България.........
Рая още цъфти.......
В сърцето на планината, тупти хилядолетен български бийт по скалите.......

Вретеното танцува и има още много прежда........
Бате, хорото, скоро няма да те пусне.........
Това, българско хоро е вечно...........