автор: erka

Научих толкова приспивни песни,
но и до днес не съм успяла
да хербаризирам вятър...

...и затова остават непокътнати
между неписаните страници
непреброените от никой маргаритки
и залезът увиснал над реката,
и облаците натежали с минало
чак до ръба на настоящето
без да намокрят пръстите на тишината...
Дори четирилистните ми детелини
не са кадем за щастие,
а прозаичен жест,
прибрал различното
далече от очите си...

Когато ме прелистваш, дишай...
Дишай!
Така отдавна се опитвам
да намеря края.
Да съм и жертвата... И хищникът. И книгата...
...и вятърът
разбъркал всички страници...