слънце
наднича през щорите.
И аз –
случаен образ
от действителността.
Облак
изсипа сянката си
под леглото –
прах при прахта.
Вятърът
не я подгони.
Френското му “р”
бърбореше с прозореца.
Да те събудя ли,
попитах котката.
От нишки “мърр” и “хърр”
оплитам отговор
за паяка.