автор: elsion

И се свличам в тревата като овехтяла риза,
в окрайнината на тази непоносимо зелена гора...
Като строшени мъниста мечтите ми се изнизват,
после умът ми утихва в куп разпилени листа.

Мислите ми окапват - рой цветове от дюля,
сънено шепнат пътеки, някога незабележими,
сенки ме мамят на север, стегнат от лед сред юли,
сънищата ми хващат и ми изтриват името.

Синьото слънце попива спомените от болка,
в пръстите ми се спира само далечен кикот.
Няма ги вече сивите, грубо скроени рокли,
тихо на тяхно място стръкчета крехки никнат.