автор: radi_radev19441944

Разбира се, че няма перспектива.
От мене не очаквай чудеса.
Преди да дойда, вече си отивам
и сам Голготите ще понеса.

И някакси ще преболея.
Кърви от сол вселенската немощ.
В окото на вселената тъмнеят
безформени отломки нощ.

И нищо после няма да се случи.
Да кажем – малко съм се разболял.
Скимти понякога в съня ми куче
и миокардни паузи валят.

Разбира се, че перспектива няма
и този кадър не е от сега.
Във ъгъла е масата за двама
с усмихнатата чаша от тъга.