Пропуснал съм да се вглеждам в простите неща,
отнесен от Гълфстрийма на представите си,
край пренаселените острови на съзнанието.
Златните песъчинки на вдъхновението се покриха с тиня,
в делтата на Заблудата. Не останаха много надежди –
виж нагризаното сиренце на Луната
в капана на нощта...
Очаквам металния звук от ключалката на Доволството.