автор: Kanegan

Денят изтича между пръстите,
и гони слънцето с петите боси...
Търкулната е шапката му
лови майски бръмбари
по поляните задъхващи
до сладост...
Бягащите паяци ще донесат
хабери,по сребърното
огледало на водата,
а лястовиците с черен траур
ще разприказват
жиците опънати до нажежено.
По облаците ще
се пръкнат сенките
на селските лица
деня ограбвали
за да го засеят...
Дереците ще приютят
лицата на покойниците,
стъклата от прозорците
ще скрият погледи...
Само хлад ще среже
нощта побягнала
по улиците пусти...
Къщите с носии накичени,
ще заиграят нощното хоро
по мръкнало...