Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 509
ХуЛитери: 3
Всичко: 512

Онлайн сега:
:: VladKo
:: rajsun
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРазкаяние
раздел: Поезия
автор: FFortuna

Изцапах си ръцете… със кръвта
на толкова отсечени дървета.
Във мене… е застинала гора…
но в клоните... гнездата са безцветни.
Захвърленият камък натежа
в ръцете ми… преди да го докосна.
Разчупени се всички стремена
към вечната бездарна непорочност.
Неистината… още ме боли
от раните на някого… за нещо…
От смисъла… привикнал да е скрит
във крясъка на нямото ми ехо…


Публикувано от Administrator на 26.04.2017 @ 15:52:15 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   FFortuna

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

23.04.2024 год. / 10:00:46 часа

добави твой текст
"Разкаяние" | Вход | 6 коментара (9 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Разкаяние
от FFortuna на 27.07.2017 @ 12:24:08
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря :)


Re: Разкаяние
от erka (elokolska@abv.bg) на 26.04.2017 @ 16:18:37
(Профил | Изпрати бележка)
:)...не му ли е такава същността на смисъла...
Имам предвид, че не му се е налагало да привиква...;)

Привет! :)


Re: Разкаяние
от rady на 26.04.2017 @ 20:34:28
(Профил | Изпрати бележка)
Боже, какво ви става днес на всички? Карате ме да се напрягам от мислене, но е хубаво, хубаво! :)


Re: Разкаяние
от daro на 27.04.2017 @ 08:54:07
(Профил | Изпрати бележка)
Спокойно мога да споделя(без опасения за наложително разкаяние ;)), че в тази творба има толкова поезия, колкото и смисъл. Да, не е необходимо да прелива - таман си е в запарената ми чаша - ще си го сръбна с кеф, с медец и цигарка за разкош! :)

обаче, да си кажа и другото:

"Разчупени се всички стремена" - "се" или "са"? :)

Думата "бездарна" ми тежи, струва ми се някак прилепена, закърпена...
Аз бих я заменил със "скована" - скована непорочност - но това си е твое решение и дело.

И последно(за многоточията ще си премълча;)) - според мен, стихотворението има нужда от по-силен финал, който да подчертае, да "узакони" великолепното ти начало:

"Изцапах си ръцете… със кръвта
на толкова отсечени дървета.
Във мене… е застинала гора…
но в клоните... гнездата са безцветни."

Дааа, рядко срещано животинче-любимче! :)

(((О)))




Re: Разкаяние
от phifo на 29.04.2017 @ 14:48:32
(Профил | Изпрати бележка)
Много е добро! Поздрави!


Re: Разкаяние
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 30.04.2017 @ 23:35:22
(Профил | Изпрати бележка)
Изгубих се в метафорите. Може би лирическата е осъзнала, че причинителите на чужда болка не съдим ние и се разкайва за порива си да хвърли камък. Въпреки това не се примирява и се бунтуват мълчешком. Емоциите на стиха предизвикват размисли у четящия. Поздрави, Фортуна!