Един уханен парадокс са смуглите ти пръсти
застинали години вече в смут -
дали над тъмните клавиши на нощта,
дали в мастиленото трепване на болката..
Виж,
осезай:
прашец от пеперуда.
И малко дъжд...
и стихнало море.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|