... И бяха дни на свитост и немара,
и в нас гореше пламък на протест,
и тегнеше ни мъка кат камара,
в очакване на нежелана вест.
А нощите изтляваха с звездите
и чезнеха със тях съвсем -
невидими, потъвахме в браздите
на спомени под тежкия ярем.
Земята бе напукана и суха
и стелеше се вредом гнъсен дим.
Душата зееше безмерно куха
и гинеше живот непрежалим...