Внимание! За предубедените творбата може да съдържа следи от антирелигиозност! Останалите може да подтикне към алкохолна злоупотреба!
Преди известно време ми каза една,
зловещо откровена и хаплива жена,
че малко мисля, но пък много говоря,
туй в ступор ме хвърли - що ли да сторя?
И тогава връз мен се стовари, кат талпа
шляпвайки ме здравата по скалпа
(оф, май че не трябва повече да пия)
желание за мисловна вазектомия.
Но понеже не съм някой кибритлия,
станах, налях си една малка ракия -
в грамове двеста, и зачаках ги тия,
опасни мераци да се самоизтрият.
Чаках, наливах, псувах си синузита
и бутилката, че май се оказа пробита,
защото ми се стори, че бързо изтече...
Та, какво исках да кажа, човече?
А, да. Изобщо и хич не ме е еня
дали господ редовно памперса си сменя,
памперса за възрастни имам предвид,
че е на доста годинки този индивид -
аз мислите свои вече няма да крия,
напротив, записвам ги на хартия
и ще се боря за Пулицър, и за Грами,
съгласни ли сте със мен, мили дами
(изключвам от бройката оная чума,
за която във началото стана дума)?