автор: atom

Ни страх, ни надежда достига
животно, което залязва,
а само човек си отива
в очакване и боязън.
Човекът умира безспорно
стократно и после възкръсва –
величествената му гордост
се следва от жажда за кръв.
И виж с иронична нагласа
метаморфозите на душата –
човекът познава смъртта си,
защото е неин създател.

---------------------------------------

Nor dread nor hope attend
A dying animal;
A man awaits his end
Dreading and hoping all;
Many times he died,
Many times rose again.
A great man in his pride
Confronting murderous men
Casts derision upon
Supersession of breath;
He knows death to the bone
Man has created death.