Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: zarathustra
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13654

Онлайн са:
Анонимни: 70
ХуЛитери: 9
Всичко: 79

Онлайн сега:
:: StefkaMiladinova
:: misan4o
:: Elling
:: lamarinnn
:: stalker777
:: vale
:: bulgarian
:: ganima60
:: apostolicia

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2017 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
23 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЦелувай ме в бял, безмълвен огън
раздел: Поезия
автор: Mariell_Desing

Мое пораснало бяло момче с летни очи,
троша дъжда с грохота на сърцето си –
безкрайната тъга да плисне
по прозорците на мрака
и да го разтупти в най-страшната смърт,
наречена любов,
дори и в свирепата ѝ грива
кошмарни мълнии да бляскат.
Тогава ще те положа в ръцете на другата,
отместила звездните процепи,
с тяло от легион планети
и демонични устни.
Какво ми остава, освен сама
да си стъкна кладата
и в галопиращ огън да изтлея.

Ела.
Защото обсидианова е облицовката
от глухо в обаянието си кадифе
на моето обсебено сърце,
обсадено от общите ни спомени.
Ела.
И го обсипи го с нежност,
защото никога няма да има
и намек от сянка на друга
в изоставените му стаи.
Ела.
Защото не мога да дишам без теб
под тежкия натиск на
хилядите бързащи пчели,
губя се в обречените тъжнопади
от бели вишневи въздишки.
Ела.
И целувай обвиненията по устните ми,
докато обезверението се топи
в отблясъците на отпечатъците ти,
докато линиите на живота
горят по дланите ни.
Ела.
Нека съм снегът в твоя дъх,
моя единствена необуздана обич...


Публикувано от Administrator на 19.04.2017 @ 15:46:45 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Mariell_Desing

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

Евангелието на Юда
автор: LeoBedrosian
2849 четения | оценка 5

показвания 92700
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Целувай ме в бял, безмълвен огън" | Вход | 2 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Целувай ме в бял, безмълвен огън
от kameja на 19.04.2017 @ 22:28:56
(Профил | Изпрати бележка)
Мисля си, че това, което е събудило такава любов, е само кибритена клечка, възпламеняваща кладата. Клечката изгаря, любовта остава. Винаги е била там и там си остава, дори и погребана под тонове изстинала лава.


RE: Целувай ме в бял, безмълвен огън
от shrike на 21.04.2017 @ 22:58:24
(Профил | Изпрати бележка)
Тоз път мъжката част е по-грабваща. Ела! Целуването си остава най-изисканата част от любенето. Ела де!